България днес: към Европейския съюз или към Съветския съюз?    Днес е

България през днешния ден: към Европейския съюз или към Съветския съюз? 
 

Днес е първи юни – празник на детето; ден, който е обвързван с наслада и забавление за хлапетата и е притежател на вяра за възрастните, които пък гледат по какъв начин новото потомство пораства и се учи, цялостни главите си със познания и твори бъдещето пред очите ни. 

Така най-малко би трябвало да бъде. 

Само че – да не се заблуждаваме, тук е малко по-различно. Тук на децата им описват по какъв начин „ едно време “ е било по-хубаво и по какъв начин злата Европа и лукавата Америка са ни откраднали хубавото „ ярко бъдеще “. Тук някогашните плебеи описват на новото потомство по какъв начин е по-добре те да създадат по този начин, че да се върнат към оковите…

И всичко това – под одобрителния взор на „ господарите “, които дирижират локалните си лакеи с едно тракване на пръстите. 

Та… тук мотивите за оптимизъм май са по-малко. 

...

А по какъв начин най-добре се разказва протичащото се? Не знам. Как се намират думи, с които да кажеш на хората, че има една красива земя в сърцето на Европа, в която освободените от робството жалеят същото това иго и се борят, с цел да се върнат назад под хомота?

С какви думи можеш да разкажеш на някой, че има една земя, в която тези, които не са имали право да пътуват и са били стреляни в тил на границата, през днешния ден пишат статуси, излежавайки се на плажовете в Гърция и Италия, какъв брой по-добре се е живеело преди? 

Как в действителност?

Днес, както и преди десетилетия, имаме съветски лакеи, които – против всякакви обещания, несъмнено – теглят целия народ назад към евразийското тресавище. Защо, няма ли и те да пострадат? 

Не, не тъкмо. Те не са хора с доста гении и умения; в един естествен свят, в който няма Държавна сигурност и „ наши хора “, в който няма доносничество и възнаграждение за него, в който няма сляпо прислужване на господарите…

… те няма да са изключително сполучливи или с състояние, или с въздействие. А за тях това е единственото значимо. Как да го реализиран другояче – с техните сексапил и умения на пробита кутия за обувки? Няма по какъв начин. А и историята помни – предходните шумкари и каскети – необразовани и пропити от вкисната злоба, се подредиха на масата на властта през 1944 година и дълго време не станаха. Сегашните желаят да повторят. 

И по тази причина тровят съзнанието на младите с пропагандата си за „ безплатното обучение “, за „ бозата-от-шесстинки “, за „ всички ходехме на море “, за „ безплатното опазване на здравето “, за „ по-добрия живот “ и така нататък, и така нататък

Първо: считам за несвоевременно да изтъквам известната поговорка за това по какъв начин който избира сигурността пред свободата, не заслужава ни едното и губи и двете…

… тъй като: за каква СИГУРНОСТ изобщо можем да приказваме? Поне да беше същинска сигурност, че „ уравнението “ да е съответно, а то… Къде е сигурността: в попадането в лагер, поради разказването на политически анекдот? В гладуването, тъй като некадърни партийни аграри са унищожили цели реколти в Съюз на съветските социалистически републики и ние сме им пратили нашата храна? В избиването на хора, които просто са били съседи на шумкарите и тези вместо да си върнат борчовете към тях, са ги предали, с цел да бъдат разстреляни? В подстригването по улицата, печатите по краката, арестуването за плоча на „ Битълс “, насилствената работа по бригадите?

Между другото – знаете ли по какъв начин се назовава това, последното? Нарича се иго. Когато някой те кара да работиш срещу волята ти, без възнаграждение. Робство. 

Но да забележим и другите опорки:

„ Безплатното обучение “. Изключително нефелен рефрен. Образование, което е лъгало и отново ще се опита да лъже, че руснаците са ни „ освободили “ от турското иго, а не са пристигнали да завземат нови територии с все населението; обучение, което не помни да спомене, че сме им платили за това със златото си; обучение, което ще твърди, че Съюз на съветските социалистически републики ни е освободил на Нацистка Германия, в случай, че ние към този момент сме били във война с немците, а руснаците не са гръмнали и един патрон тук, с цел да ни защитят… вместо това нашата войска е отишла да се бори с Вермахта, до момента в който многохилядната алена войска е гуляла тук, безчинствайки у домовете на хората. 

Същото гратис обучение, което крадеше от труда на елементарните научни сътрудници, с цел да се подписват под трудовете им некадърните „ професори “, станали такива по разпореждане на партията? 

Безплатното обучение, което беше просто индоктринация – маршируващи деца, облечени в идентични униформи, на които е неразрешено да мислят, а е позволено само да величаят шумкарите? Деца, на които „ безплатното обучение “ им споделяше, че Павлик Морозов е воин и би трябвало да го следват? Морозов, който е предал личния си татко на комунистическата власт?

Баща му е спасявал заточеници, а дребният Павлик го е предал. Безплатното обучение, което налива в главите на децата, че партията е над всичко, над родителите даже? 

Е, да – по-добре е било от „ безплатното обучение “ в Съюз на съветските социалистически републики, където – на доста места – децата са учили, че Ленин е изобретил писмеността. 

И това през днешния ден се величае? И драпат някои да се върнем там?

„ Безплатното опазване на здравето “ беше същото като „ безплатното обучение “. Не дай Боже да се разболееш… със знанията и уменията на „ гратис образованите “ лекари, влезнали в института по реда на дебелината на връзките, които са имали по партийна линия. Ако знаете какъв брой тогавашни деца през днешния ден са възрастни с хронични болести…

„ Всички ходехме на море “? Да, след 7-часово пътешестване в Ладата или Москвича през нощта, тъй като руската бракма прегрява денем на жегата. В едни и същи вмирисани бунгала, ядяхме буламачи на смени като в казарма; и, в случай че се случеше да има „ задгранична група туристи “ (обикновено руска), трябваше да ги изчакаш те да се наядат, пък каквото е останало след това – за теб. 

Преди няколко дни преглеждах „ мненията “ на хулителите на Георги Господинов, който донесе международна популярност за страната ни. Нищо изненадващо тук – до един са шумкари. Видях епохалната празнина сред ушите на един „ режисьор “, няма да му загатвам името, тъй като не искам да му върша каквато и да било реклама, единствено ще кажа, че се „ популяризира “ за смях и на кокошките с филми за Ботев и Левски. И е русофил (наопаки на самите Ботев и Левски). 

В постовете си този „ деятел “ се оплакваше гръмко, че са ЗАБРАНИЛИ филмите му. А хората, комплицирани, го питат кой и къде ги е забранил, тъй като те си ги гледат свободно в YouTube…

И той се заобяснявал, че, видите ли, малките екрани ги били ЗАБРАНИЛИ, обяснявайки, че в действителност не желаят да ги пускат. 

За него „ възбрана “ значи да не му въртят филмите, тъй като не ги харесват. А не – да речем – както по обичаното му на него „ минало “, пращаха да копаеш метрото за описване на погрешен анекдот. 

Разбирате ли за какво такива в естествена страна и при еднакъв старт, и при естествена пазарна среда, в която качеството дефинира търсенето… те ще са кръгла нула? Защото те са привикнали чичковците от властта да заповядат на хората да им гледат филмите – няма не желая! И след това да се фукат, че цялата страна им ги била гледала. Още по-добре е да им заповядат и да им хареса, че и да ръкопляскат. Те си милеят за това време – до държавната трапеза с лъжица в ръка. 

Разбирате ли драмата им – в случай че няма кой да накара хората принудително да ги гледа и да ги харесва, са кръгли нули; и плачат, че са „ неразрешени “, усещат се жертви. Затова драпат за чистките и „ Белене “, с цел да нямат конкуренция; по тази причина им е благ соца и държавната купичка с попара за послушковци, тъй като на послушковците различен гений с изключение на послушанието не е необходим. 

Същите са и плюнковците в Народното събрание, задърпали ни към Русия, те са също толкоз „ кадърни “ политици, колкото е „ сръчен “ и режисьорът им. В естествена страна, където съветското лоби и губернаторката Митрофана не дефинират дневния ред на страната, те ще обръщат хамбургери, ще мият чинии и това ще е върхът на достиженията им. 

Вижте го и „ НАТОвския военачалник “ – върви ли из Европа УЖ да натиска да влезем в Шенген? Ходи. А в същото време прави всичко допустимо да няма постоянно държавно управление, което да работи за Шенген. Иска да продължи да ръководи служебно. 

Не, нямат позор, а лъжата е единствената истина, която тези познават; двуличието е единственият им „ професионален “ актив. Там – на запад, пред водачите, продължава да се прави на добродушен Троянски кон, а тук – нито дума за плюнките в Парламента или за опита за пълзящ прелом на „ Израждане “ и подчинението на губернаторката. Какви ги приказвам и аз!—те са от едно котило; дружно работят за една и съща цел. Колко наивно си мисли, че някой отвън България му вярва…

Да, те не са известни с блестящия си разум.  

В настояща България децата могат да учат и да станат някой ден сполучливи писатели, известни в цялостен свят; или инженери, основали неповторим софтуер; дизайнери със международно сполучливи сайтове; лекари с постижения; състезатели; художници; всичко…

... в настояща България, която се пробват да им откраднат и да ги създадат Павлик Морозовци и предатели, уши на властта и послушници на „ нашите хора “, хвалители на властта. Това бъдеще им тикат в ръцете. 

Не си мислете, че те – сегашните шумкари, които плюят в Народното събрание или се маскират като НАТОвски генерали, са по-различни от предишните; или че са по-умерени. Не са. Ще бутат, до момента в който докарат нещата до дъно, няма да спрат по средата и да се кротнат. Ще ни създадат втори Беларус или още по-зле – най-сетне 16-а република; змията не може да спре да хапе; скорпионът – да жили; мухата – да каца по л***а; природата си е природа, те няма да се спрат. Трябва да бъдат спрени. 

Защото децата в Европа, към която ние сме част, си избират какво да мечтаят, имат лукса да мечтаят да са учени или актьори, писатели или художници, а през днешния ден – на празника на детето, в Народното събрание ни, шумкарите плюят (буквално, вижте видеото) против бъдещето на българските деца, тикайки ги да се трансфорат в дребни Павлик Морозовци. Не да мечтаят да измислят лекарство за рака или да основат програмен продукт за галактическа ракета, не да бъдат Ал Пачино или Спилбърг, не да бъдат носители на „ Оскар “ или писатели с интернационалните награди, не… Павлик Морозов, който предава татко си на партията, с цел да го екзекутират с все половината му семейство, с цел да може „ нашите хора “ да се любуват на живота от висотата на ситуацията си, извоювано им с изменничество. „ Нашите хора “, които мечтаят да са робовладелци на личния си народ, назначени от господаря в Кремъл, с неговото разрешение да бият и „ отстраняват “ неуместните. 

Сега – през днешния ден и тук – е кръстопътят, на който сме се спрели и мислим кое от двете версии на бъдеще да изберем за децата.